Нестинарски танц върху жарава

Ритуалът на нестинарството е една от най-старите български народни традиции и някога се е практикувал от древните траки, живеещи в близост до Бяло море. Ритуалът се осъществява по настоящем само в няколко планински села в региона на Странджа, като Българи, Кости и Бродилово. През 2009 г. ритуалът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство на не-материална култура. Според редица учени, ритуалът се е извършвал от тракийски култ, боготворящ Слънцето.

Танцът се изпълнява бос върху жарава, и този уникален ритуал сега е свързан с групи, чиито Свети Патрони са Константин и Елена. Нестинарството се свързва с празненства, които се наблюдават през цялия годишен календар, но деня, който най-тясно се свързва с тази практика, е 3 юни (според стария календар), тъй като това е денят, в който Светците Константин и Елена са почитани.

На 3ти юни, иконите, които са свещени за нестинарите се "обличат" - ярко червен плат се поставя над тях като покривало, със стари сребърни монети, зашити върху него с пъстра украса. Цялото село след това участва в шествие за пренасяне на иконите до свещения извор на Свети Константин, където дръжките, използвани за пренасяне на иконите се измиват.

Подготовката на огъня за танца започва преди обяд. Огънят трябва да се разпредели в симетричен кръг, така че всички присъстващи да могат да наблюдават ритуала. В началото на вечерта, Нестинарите и представител на църквата отиват до параклис, който е посветен на Свети Константин и Елена, където вдишват дълбоко от тамяна и се молят пред иконите. По-късно, след като се стъмни, цялото село се събира пред параклиса, включително музиканти – един музикант с гайда (български козя гайда) и един барабанист. Музикантите изсвирват три специални мелодии - първата докато празнуващите си проправят път от параклиса до огъня, втората, когато танцьорите подхождат към въглените и третата – в съпровод на Костадиново хоро (групов танц). Тогава започва второ ритуално шествие - обикалящо около огъня и кулминацията на церемонията започва.

В транс, Нестинарите се движат в кръга от празнуващи, и след като първият танцьор прекосява жаравата в модел на кръст, другите танцьори влизат в огнения кръг. Движенията, които танцьорите правят върху горящите въглени са сложни и в специфичен ред, и въпреки това босите им крака не се изгарят. Когато ритуалният танц приключва, всички присъстващи отново изпълняват Костадиново хоро, като вид молитва за добро здраве. 

По настоящем, традициите на нестинарството се наблюдават най-достоверно в село Българи в Странджа, и всяка година на 3 юни посетители идват в селото от всички краища на Света, за да наблюдават ритуала.

В Българи и други странджански села по брега на Черно Море, ритуалът се извършва и в много други дни през годината.