Едно от най-предпочитаните сладки изкушения в света е шоколадът. Разноцветните му опаковки, карат малки и големи да се спират пред отрупаните с него стелажи в магазините. Разнообразните видове, често ни изправят пред дилеми или угризения да не нарушим своята форма. След кратък размисъл, обикновено махваме с ръка и мислейки си – „това са само няколко калории в повече“ – грабваме грижливо опакованото лакомство и бързаме към касите, за да не се разубедим.
Шоколадът е познат на хората още от дълбока древност. Първите сведения за него са датирани около 2000 г. преди Новата ера в земите на днешно Мексико. В България един от първите му индустриални производители е роденият в македонското село Галичник Аврам Чальовски.
Аврам Чальовски, започнал като продавач на боза по улиците на София, успява да спести малкото спечелени пари и да си купи кон и мелница – разказва за предприемача хроникьорът Мариана Мелнишка. – Заедно с един работник започва да произвежда тахан халва в малка работилница. После започва да преработва и сусам, както и да произвежда други захарни изделия като какао и шоколад. По-късно открива фабрика и в Бургас, като и за него важи същото, както за много други индустриалци – където има производство, има и благотворителна дейност. Междувременно неговото производство печели сребърен медал в Милано, златен медал в Лондон, награди в Атина, Солун, Пловдив.
Отличията от световните изложения, се дължат на качеството на продуктите, които използва. Неговите фабрики разполагат с най-модерната за времето си техника за производство, пакетиране и етикетиране на сладките изделия. Въпреки положението и успешния си бизнес, индустриалецът и семейството му живеят скромно.
Наред със заплатите, той често отпуска заеми на своите служители, осигурява им и някои продукти от първа необходимост. Самият той е един от дарителите на Зографския и Рилския манастир, както и на църквата в родното си село. Едно от даренията му са и 10 милиона златни лева, които да послужат за подпомагане на бедни и болни сираци от работнически семейства. Чальовски е един от основателите на Македонската народна банка, която кредитира големи търговци, индустриалци и занаятчии. Централата ѝ е в София, а тайната ѝ мисия е да финансира революционните отряди, борещи се за освобождението на Македония от османския поробител. Умира на 3 ноември 1943 г, а няколко години след комунистическия преврат от 9 септември 1944 г, фабриките му са национализирани, а богатството – разграбено. Въпреки това, животът и делата му, показват, че човек може да успее, разчитайки на собствените си сили и качества, но никога не бива да забравя, откъде е започнал и кои са корените му.
Друга емблематична за производството на шоколад у нас фигура – Велизар Пеев е основателят на една от най-известните родни марки, чието производство продължава и днес в град Своге. В началото на миналия век, индустриалецът открива първата си фабрика в столицата и започва да внася какаови зърна от Латинска Америка и Нидерландия. Постепенно шоколадът, произведен у нас, успешно започва да конкурира европейските образци и печели отличия на международни панаири в Берн, Виена и Париж. Освен на качеството, Велизар Пеев държал изключително много и на опаковката на сладкото изкушение. Част от шоколада се продавал в дървени кутии, а една от сериите с бонбони, работниците му обвивали в с хартия, върху която били флаговете на всички държави. Онзи, който успеел да събере всички, получавал награда – килограм шоколад.
Скоро мълвата за новото производство достигнала всички краища на България, а търсенето се увеличило в пъти. Това принуждава предприемача да построи нова фабрика. Условията, на които трябва да отговаря новото място са да бъде близо до столицата, да има железопътна линия и достатъчно водни ресурси, които да осигуряват енергия за машините. На всички тях отговаря град Своге. Оборудването за нея е закупено от Германия, Италия и Австрия, а строежът и експлоатацията ѝ, осигуряват работа за над 400 души от региона.
Media Link : https://bnr.bg/radiobulgaria/
