Парите наистина могат да ви купят щастие

Идеята, че парите не могат да купят щастие е популярна, особено сред европейците, които смятат, че свободните пазарни икономики ориентирани към растеж, го тълкуват грешно. Те получават удобство базирайки се на работата на Ричард Истерлин, професор по икономика в Университета на Южна Калифорния, който изследва  данните през седемдесетте и наблюдава само тясната връзка между парите и щастието. Въпреки че доходите и благосъстоянието са тясно свързани помежду си в рамките на страните, там изглежда, че има малка връзка между двете, когато се измерва с течение на времето или между страните. Това стана известно като "Парадокс Истерлин". Г-н Истерлин предполага, че благосъстоянието не зависи от абсолютните, а от относителните  доходи: хората се чувстват нещастни не защото са бедни, а защото са на  дъното на специалния куп, в който се намират. 

Но по-скорошно изследване, предимно  от Бетси Стивънсън и Джъстин Уолфърс от Университета на Пенсилвания, показва, че докато доказателствата за връзката между доходи и щастие с течение на времето все още е слаба, то взаимната връзка между страните е силна. Според г-н Уолфърс , връзката не е била ясна в миналото, поради оскъдни данни.” Налице е”, казва той, "тенденция да се обърка липсата на доказателства за едно твърдение, с  доказателство за неговата липса".

В момента има данни за ефекта на доходите върху благосъстоянието, почти навсякъде по света. В някои страни (Южна Африка и Русия, например) съотношението е по-близо, отколкото в други (като Великобритания и Япония), но това се вижда навсякъде.  

Разликата в удовлетвореност от живота в отделните страни е огромна (виж графиката). Страни в горната част на класацията (всички от тях развити) имат резултат до осем от десет;  страни в дъното (основно от Африка, заедно с Хаити и Ирак поставени в лошо, но не и в изненадващо състояние)  имат резултат под три. 

Въпреки че по-богатите държави са определено по-щастливи, взаимната връзка не е перфектна, което предполага, че други, вероятно културни фактори оказват влияние. Западните европейци и южноамериканците са доста близко в групата, въпреки че има някои аномалии, като изненадващо мрачните  португалци. Азиатците са склонни да бъдат малко по-малко щастливи отколкото предполагат доходите им, а скандинавци малко повече.Хонконг и Дания, например, имат сходни доходи на човек, при еднаква покупвателна способност; но средната удовлетвореност от живота на Хонг Конг е 5,5 по скала от 10 точки, а за Дания е 8. Латиноамериканците са весели, бившия Съветски съюз зрелищно нещастен, и на най-тъжната място в света, на база на доходите  на човек, е България.